Малко радост. Тих и привиден възход.
Лято е. Жегата пак ни се стовари!
Честно да пишеш... Отминал период!
Изведнъж градоносен облак ни удари!
Небето привидно вменяваше добро:
кой може да вдене в капризно време!?
Тъкмо заиграхме на мегдана хоро
и се стовари потоп! Дявол да го вземе!
Изпокриха се мало и твърде голямо!
Налетяха гарвани, сови; всякаква гмеж!
Опустя селото. Един луд на хармана
се кръстеше пред изгаснала свещ...
© Стойчо Станев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
