Клон
КЛОН
“Изгряват залези.”
Борислав ЦЕНОВ, “Мотив за спомен”
... И духат ветрове, и сняг навяват,
и, както някой беше казал вече,
изгряват залези.
За мен – изгряват!
И се търкаля кръговратът вечен.
И падат дъждове, за да ме къпят,
мъглите се заплитат в мен, понеже
сравнението може да е тъпо,
но аз съм в дъб разлистен
клон наежен.
Разтворил съм листнати гъсти пазви,
в листата две гнезда крепя грижливо
и слушам сока в мене.
Не приказвам –
дърветата живеят мълчаливо.
Но остарях.
И – сух и грапав! – виждам:
по-други са останалите клони.
За мене сякаш времето приижда
и в късна есен сухи листи роня.
А всеки лист е стих – жълтее, пада,
преди в дървото сокът да изстине.
Това ли е голямата награда
да доживееш кротките години?
Това е, може би!
Полека-лека
листата капят – златни некролози.
Стареят и дървото, и човекът,
но аз – безлистен! – ще съм гол и грозен.
Метафорите няма да ги има,
стихът отлитнал ще ме разсъблича,
ще сваля дрехата на моите рими...
... И аз на себе си ще заприличам!
Ще бъда сух.
И вятърът ще свири
през пръстите на вейките ми голи.
На този свят роденото – умира.
С ума си го разбирам.
И се моля
да стана клон изсъхнал в жарка клада –
така поне ще топля и ще светя.
Дървото дава плод доде е младо...
... за огън търсят сухите дървета!
© Валентин Чернев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Уникален стих! Човек дори и в смъртта си да е полезен - жертвоготовност!!!
-
С поздравления!
-
Много силно, вярно и образно пишеш, винаги те чета с удоволствие!
-
Много мъдрост си събрал, приятелю. И много силни стихове написа с нея, и за нея!
-
Превъзходен стих!!!
Аплодирам! -
"Дървото дава плод доде е младо...
... за огън търсят сухите дървета!"
Истина е! Живот!
Прекрасно стихотворение!
Щастлива година и бъдете здрав! -
Много мъдро..., не само сух, но и много крехък..., всички ще минем по тази траектория...!!! Страшен е фактът, че щом родителите остареят не стават за нищо, че са негодни за работа, само пречат в къщи и мрънкат. Голям грях е ако не почиташ майка си и баща си. Казано е, че който почита баща си се очиства от всичките си грехове, и че който, уважавайки майка си, е като оня, който придобива съкровище. Ние не трябва да сме им признателни само за това, че са ни дали живот. Ние трябва да сме им благодарни, ако са ни научили да сме достойни хора от обществото, да бъдем човеци, да мислим за ближния си и да му помагаме в нужда, научили ни да ценим решенията на другия и да приемаме с умиление всяка забележка и мърморене...!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
