Помислих си, че този ключ е хвърлен
в най-тъмните човешки дълбини
и аз умирам в стихове прегърната
с венец в косите - хиляди вини.
Не, няма да ги върна в чекмеджето
опасно е - сърцето там мълчи,
но някъде встрани на лист в полето
от почерка на обич ще личи-
какво остана... фибите в косата
прибрали тихо галещи вълни...
Изплетената буря в бряг заседна
и търси ключ, а ти си почини...
© Красимира Чакърова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
