Jan 15, 2008, 6:53 PM

Ключ, колекциониращ си ключалки

Poetry » Other

1.2K 0 27

Душата ми е ключ... за спомени.
Заключих те зад мисли. Да забравя.
Вратите ми са истини разголени.
Следите ти в ключалките им парят.

Стените ми се ронят. До основи.
От заговори с теб. Да си свободен.
А пантите ми сменят се със нови.
Kлючът ми от ръждивост е негоден.

Ъглите ми познават те. Отлично.
Нали си там... От толкова години.
Задаваш ми въпроси реторично.
А аз мълча... но имам си причини.

Местя те... не мога да те върна.
Но в стаите ми няма закачалки.
От входове към тебе се превърнах
в ключ, колекциониращ си ключалки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Apaika (Арлина)

Трудно коментирам любимците си...Повечето дори не предполагат,че са такива.Но...има моменти,в които ако не кажа,че съм тук...ще избухна
Е...тук съм!Но мисля,че ти си го знаеш от началото!Благодаря ти,че храниш душата ми с неподправени творения!Винаги е гладна...даже хищна за истински думи.Като твоите!
До пак

2008-01-28T03:52:42+02:00
venus (Вечерница или Зорница)

Нямам думи за твоята поезия!

2008-01-19T01:12:06+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Ели,чудесен стих скъпа!
Прегръщам те,с обич!

2008-01-17T16:12:59+02:00
бармах (Леонид Стоянов)

Великолепен стих!
Поздравления за това,което си сътворила!

2008-01-17T11:33:34+02:00
Естер (Радостина Маринова)

Невероятно!!!...

2008-01-16T18:26:06+02:00