Ключът за сърцето ти
Толкова дълго търсих аз ключа
за твоето така непокорно сърце.
И знаех, че щом успея да го отключа,
пред мен ще се разкрие необятно небе.
Къде ли не го търсих! Казвам ти... къде ли!
Подскажи ми! Дай ми някаква следа!
Знам, много търсили са го, но и те не са успели
в тебе да отключат любовта.
И сладко опитах силно да се сгуша
и сърцето ти да попитам къде е ключа.
Но то дори не поиска да ме изслуша,
а ядосано и тросното отсече ми това:
„Запомни, ти няма да стигнеш до мене!
Навреме откажи се! Стига се мъчи!
Как не разбра след толкова време,
че ключа за мен друга го държи...?
П.С Това стихче има два варианта. Ето го и втория :)
Ключа за сърцето ти друга го държи,
вече 100 лета и 100 безкрайни зими!
Зорко тя го брани и не ще да позволи –
друга да го вземе! А в душата ми змии
ме карат ябълката на греха да открадна
и първородния грях да сътворя (отново).
И се смеят двулично. И навиват ме ниско да падна,
но и да падна ще стана и... готово!
Без да знам, че пропадналото паднало остава,
дори да се издигне в небесата!
Но разумът ми сложи днес забрана,
да те търся, да те искам (но аз ще си послушам пак змията)!
И ще продължа да те искам още 100 лета и
100 безкрайни зими... в душата ми ще има змии.
А ключа за сърцето ти другата ще го държи
и от мен да го брани ще ù помагаш и ти...
© Ванеса All rights reserved.
