Jan 8, 2010, 9:38 PM

Книжка

  Poetry » Other
667 0 0

 КНИЖКА


Имам си аз книжчица

и винаги я нося под мишница.

Скучно като стане,

нов разказ ще подхване.


Тя ме отвежда на ново приключение

и после ме пита за моето мнение:

- Хареса ли ти тази част,

в която мечката се пъхна в храст?


- Не толкова, но ми хареса как

зайчето изяде моркова.

Такъв диалог стана,

че нов разказ подхвана.

                            Ралица Костова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...