Feb 15, 2008, 8:35 PM

Когато...

  Poetry » Love
1.2K 0 12

 

Когато...

 

Когато се срещнем в други животи,

дали учудено ще ме познаеш ти?

Дали ще преминеш познати пътеки,

или ще се втурнеш без брод в пущинаци?

Дали ще следваш съдбовни завети,

или ще изстрадаш тръпки непознати?

Ще можеш ли да смачкваш страховете,

или ще заключваш без смисъл стихиите?

Дали отчаяно бездарно ще се каеш,

или усмивката моя със страст ще изваеш?

Опитай, мой верен - неверен Дон Кихоте,

когато се срещнем в други животи...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...