Когато думите станат излишни
и тишината заговори,
да забравим опита предишен
и очите да затворим.
Да прокудим всякакво съмнение -
свободните души не се страхуват,
а политат в мимолетното опиянение
и пламенни във въздуха танцуват.
Когато разумът веднъж завинаги замлъкне
и нежните целувки завалят
като за първи път да се прегърнем -
за нищо на света не ще ни разделят.
© Кристина All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
