Когато думите станат излишни
и тишината заговори,
да забравим опита предишен
и очите да затворим.
Да прокудим всякакво съмнение -
свободните души не се страхуват,
а политат в мимолетното опиянение
и пламенни във въздуха танцуват.
Когато разумът веднъж завинаги замлъкне
и нежните целувки завалят
като за първи път да се прегърнем -
за нищо на света не ще ни разделят.
© Кристина All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
