Когато...
Едно мое старо стихотворение по случай празника на виното:
Когато една мъка те задави
и вярата ти пак се просълзи,
когато Споменът те изостави,
когато мъртви раждат се мечти...
Когато Отчаянието силно
те стисне със съмнения – ръце,
сипи си една чашка лудо вино
и не затваряй твоето сърце.
Спомни си за приятели забравени,
две топли думи някому кажи.
Помилвай с поглед дивната луна,
дари с усмивка топлите звезди.
Запей си нещо, дори тъжна песен.
Сам себе си се изненадай ти
и ако само в миг ти стане светло,
дори за този миг благодари...
© Веселка Стойнева All rights reserved.
