Когато душите
една към друга
са устремени
и от молитва
в свята нощ
са благословени,
тогава сърцата
от любовта
са преродени.
Светът става друг,
приличащ много
на цветна градина.
Очите искрят
като бенгалски огън
на Нова година.
Мечтите цъфтят,
като пролет зелена
след дълга зима.
Когато душите,
пълни с обич,
се слеят бавно,
тогава в Космоса
се случва нещо
наистина славно.
© Васил Георгиев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
