Nov 14, 2008, 11:36 PM

Когато говорим

  Poetry » Other
1K 0 1

Когато говоря с теб,  пролетен вятър вее в косите.

Когато говоря с теб, топло слънце блести в очите.

Когато  говориш с мен, сякаш ангели пеят в небето.

Когато говориш с мен, пурпурен залез гори в морето.

Щом заговорим с теб, гларуси шепнат песента на вълните,

а скалите студени събират мечтите ни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Чортова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...