Когато ме няма
Ще дойде ден, когато няма да ме има.
Учи се да живееш без мене. От сега.
Знам тоя свят, като зловеща пантомима
се пули в плахите зеници на сърна.
Понякога ще ти се струва, че ме виждаш
сред чужди силуети по паважа.
Един заспал локомотив ще се раздвижи
във теб, очаквайки зад ъгъла да се покажа.
Недей потъва в плаващите пясъци
на всепоглъщаща и изтерзана мъка!
Ще дойде нов живот. Ще дойде с крясъци,
поемащ първата си живоструйна глътка.
Тогава ти пусни душата моя,
да полети като хвърчило разюздано!
Зад паравана на небесните покои
ще ме посрещат царствените храмове.
И слънцето ще тръсне рижа грива
за да прогони облаците мрачно сиви.
Ще трепне пак душицата ми живо,
припомнила си колко си красива.
И пак ще преминавам през съня ти,
като през път смълчан, отвеждащ до дома.
Ще го вървя безбройно много пъти,
за да повярваш, че не си сама.
© Jane Doe All rights reserved.
