Когато ме няма
Ще дойде ден, когато няма да ме има.
Учи се да живееш без мене. От сега.
Знам тоя свят, като зловеща пантомима
се пули в плахите зеници на сърна.
Понякога ще ти се струва, че ме виждаш
сред чужди силуети по паважа.
Един заспал локомотив ще се раздвижи
във теб, очаквайки зад ъгъла да се покажа.
Недей потъва в плаващите пясъци
на всепоглъщаща и изтерзана мъка!
Ще дойде нов живот. Ще дойде с крясъци,
поемащ първата си живоструйна глътка.
Тогава ти пусни душата моя,
да полети като хвърчило разюздано!
Зад паравана на небесните покои
ще ме посрещат царствените храмове.
И слънцето ще тръсне рижа грива
за да прогони облаците мрачно сиви.
Ще трепне пак душицата ми живо,
припомнила си колко си красива.
И пак ще преминавам през съня ти,
като през път смълчан, отвеждащ до дома.
Ще го вървя безбройно много пъти,
за да повярваш, че не си сама.
© Jane Doe All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Най-трудно се учи човек да живее с липсата на някой любим! Прекрасно си го написала!
-
Вълнуващо и искрено
-
Иринкаааа,много съм заета на последък.Наистина съм пропуснала твоето гадаене..Веднага ще погледна.Благодаря ти!
-
Загуби ми се от хоризонта ,Лора!Нещо сгафих ли?Дори само ти не видя поемата ми,в която имаш място с цели два куплета!/"Гадаене...."/Та за този стих тук-както винаги ще кажа,че е чудесен!И безупречно написан...
-
Хареса ми🌹
-
Вълшебство на мисъл и думи. Поздравления.
-
Знаех си и аз съм А+.
-
Благодаря Руми,Пепи,Сис!Ами Силве...
А+ ,ако се наложи да си преливаме вдъхновение
Светли и мирни празници на всички! -
Настръхнах!Невероятно красиво.Много силно ми въздейства поезията ти Лора,явно сме една кръвна група.Светли празници!
-
Трогателно! Поздрави, Лора!
-
Харесах, Лора! А финалът е толкова завладяващ! Поздравления!
-
Благодаря ви,че споделихте впечатления!Спокойна вечер
-
Присъединявам се към мнението на Веси.
-
Невероятно е, Лора! Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
