Когато ми е тъжно
Когато ми е тъжно
и няма с кой да споделя,
си лягам във леглото
и се опитвам да заспя.
В ръцете на сън вълшебен
с дълги пръсти свири нощта,
нежност докосва ми сърцето
опиянено от песента.
Магия ме води оттатък,
където в бяло потъва света,
и в люлката на необята,
преспива със мен- свобода.
Разлюлява вселената цяла,
копнеж, от вятър пленен,
като остров зелен сред океана
плуват блянове край мен.
Но когато се събудя
пак в този скапан свят,
махам с ръка и давам нататък,
защото няма връщане назад.
© Миночка Митева All rights reserved.
)))))))))))))))))))))))))))))))
