Когато милионите възкръснат
КОГАТО МИЛИОНИТЕ ВЪЗКРЪСНАТ
Кой би могъл дори да предположи,
че нявга ще настъпи този ден? –
когато от гърба ми седем кожи
ще смъкват всички властници от мен.
И да ме лъжат – като за световно,
че те с любов ме мислят от зори.
А аз да се привеждам във готовност
да свързвам двата края без пари.
Децата си със гладни два-три стиха
как да нахраня, Господи? – не знам.
Додето Рая те си построиха! –
и – май, се канят да векуват там.
С куп данъци, налози, та̀кси, глоби
да бъркат сутрин в празния ми джоб.
Народ от седем милиона роби! –
сами копаем своя собствен гроб.
И – писна ми от Мутрата им мръсна.
Дано съм жив? – да видя нявга тук,
когато милионите възкръснат! –
да насметат световния боклук.
© Валери Станков All rights reserved.
