Sep 1, 2007, 3:15 PM

Когато не срещнеш любовта

  Poetry
730 0 0
 

Когато не срещнеш любовта

и по пътя ти има тъга и проблеми,

когато случайно се обърнеш назад и

осъзнаеш, че е станало непоправимо късно вече...

Когато в стрък зелен, в нежен цвят,

ти откриеш онази откровена красота,

красота, която търсила по своя път,

подминавала си тъй забързано и с досада...

Красота, надживяла своя свят,

във времето, в пространството, без думи....

Красота, тъй жадувана, а същевременно отхвърляна,

незабелязана през толкова години...

Когато осъзнаеш, че не си живял,

тъй както сърцето твое е искало...

Когато разбереш, че за такъв живот не си мечтал,

а всъщност в кръговрата си му вече

и във вените кръвта ти топла е,

но на теб ти е тъй студено вечер...

Когато самотата непрестанно те зове,

а ти копнееш за любов, взаимност, нежност,

когато нощем всички спят,

а душата ти зове за страст...

Как да кажа, че живяла съм тогаз,

щом  красотата подминавала съм  вечер...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Бояджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...