Sep 6, 2013, 11:14 AM

Когато, нежна...

  Poetry » Love
1.2K 0 15

Когато, нежна, пръсти сплитам

край сребърното ти чело,

мълвиш в душата си молитви

и ме отпъждаш като зло,

 

кой знае откъде дошло.

 

И си излишно ироничен,

щом заговорим за любов! -

Жена съм аз, а не девица,

а ти, със белите къдрици,

дори и днес не си готов

 

за мен и моята любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кети Рашева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво!
    Има и такива, които никога не са готови... за жалост.
  • СТРАХОТНО!
  • Красота струи от редовете... Много красота и изящно поднесени емоции.
  • Поздрави!!!
  • Може би има много хора, които са имали дни, когато са виждали главния смисъл на живота си в любовта, но за разлика от тях ти обичаш до гроб и смисълът на твоят живот е това! Усеща се и в поезията ти! Поздравявам те!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...