Когато само болката остане
Когато само болката остане,
постепенно всичко губи смисъл.
Няма нищо ясно, нищо мило.
Когато само болката остане,
няма щастие, няма обич.
Животът изгубва цветовете си.
Когато само болката остане
и агонията ми е непоносима,
тогава нека всичко свърши…
Не искам вече да ме има!
Постепенно губя себе си…
Скоро ще се превърна в нищо…
Няма да съм вече същия,
когато само болката остане…
© Галифрей Михайлов All rights reserved.
Поздрави от мен.paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
