Когато се съмне
Заспива градчето.
Прозрачна, спокойна нощ.
Звън на камбана, полюшвана леко от вятъра.
Тревожното, будно небе прилича на кош,
побрал златни рибки-звездици...
Те тръпнат в очакване,
защото след утрото, бял, над градчето денят
ще дойде засмян, за да палне пещта си огромна!
Над светлите покриви жарки слънца ще горят
и капки роса ще се пръснат от чистата стомна
на идваща пролет!...
И пак ще пъстреят цветята!
Ще грейнат усмивки върху добрите лица!
В градинките волно и с радост ще тичат децата
и влюбени в парка ще търсят потайни места!
Спокойно поспете!
Ще станете утре, в зори!
Часовник тиктака, роптаещ за малко отмора.
Когато се съмне, сърцето му ще затупти
по-бодро от вчера, с ваш'то пробуждане, хора!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
