Apr 25, 2020, 12:18 AM

Когато си отида 

  Poetry » Odys and poems
1190 0 3
На баща ми
Аз зная – млада ще напусна този свят.
Но туй не бива теб да натъжава –
животът всекиму, де стар, де млад
прекъсва интервала на последната октава.
Аз зная – дълго тука няма да съм още.
Но това не ти го думам да се наскърбяваш.
Във едната от последните ми нощи
искам да се веселиме, веселиме до забрава.
Искам да си кажем всичко дет‘ дотука
все забързани, залисани в живота, не можахме.
Искам аз от всяка мъка, всяка несполука ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Маринова All rights reserved.

Random works
: ??:??