Apr 25, 2020, 12:18 AM

Когато си отида 

  Poetry » Odys and poems
1153 0 3
На баща ми
Аз зная – млада ще напусна този свят.
Но туй не бива теб да натъжава –
животът всекиму, де стар, де млад
прекъсва интервала на последната октава.
Аз зная – дълго тука няма да съм още.
Но това не ти го думам да се наскърбяваш.
Във едната от последните ми нощи
искам да се веселиме, веселиме до забрава.
Искам да си кажем всичко дет‘ дотука
все забързани, залисани в живота, не можахме.
Искам аз от всяка мъка, всяка несполука ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Маринова All rights reserved.

Random works
: ??:??