Когато си отиде любовта
Когато си отиде любовта
Когато си отиде любовта,
сърцето разкъсва се от болка,
скършени са любовните крила,
оставаш слаб и в самота.
И няма никакъв живец в теб,
стоиш зад някой тъмен ъгъл,
тихичко скърбиш за любовта,
проклинайки колко си се лъгал.
Когато си отиде любовта,
спомените почват да нахлуват,
упрекваш се за своята вина,
в замяна сълзи си поръчваш.
Още тлее в теб една искрица,
мъчително пламъчето гори,
малка, неумираща свещица
бавно гасне, не ще да изгори!
Когато си отиде любовта,
отчаян си, страдаш и кървиш
и няма нито слънце, ден... луна.
Само мъка и болиш... и болиш.
© Нина Павлова All rights reserved.
