Когато сплиташ нежна резеда
Ухаеш на море и тиха сол,
очите ти са слънчево присвити.
Вълните и сърцето ти в едно
бушуват като пламъче в гърдите.
Далечен и неясен хоризонт
миражите за вечност коронясва
и само в миг кораловият стон
подсеща, че животът е прекрасен,
когато сплиташ нежна резеда
за кожата на всичките ми страсти
и пръстите - гнездо от топлина,
обличат ме с вълшебни водорасли.
Сега сусам по моите страни
от устните ти пясъчни остава.
Преплувай ме и после потъни
в мълчанието мое, капитане!
