Когато стенем
Когато стенем.
Питам се дали стрелата,
от близък изстреляна,
също тъй голяма рана
прави в сърцето ми.
Дали болката, от любим
причинена, е по-остра
от тази на чуждия.
Зная, че трябва да тръпна,
но тръпката много боли.
Ти с жест и дума спъна
за миг много мечти.
Време е пътя свой да поемеш.
Да трупаш опит, с други, уви.
Не ще съм до теб, когато стенеш.
Сърце дълго не ще те боли...
От ласка имаш ти нужда
и мъж до себе си в ранни зори
с целувка да те събужда.
Моля, за тази раздяла мен не вини!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
