Когато утре няма да ме има
КОГАТО УТРЕ НЯМА ДА МЕ ИМА
Нали живя щастлив, какво ти пука,
че няма да те има на света? –
дъждовна капка, хлътнала в улука,
търкулнато кравайче в пепелта,
разчорлено врабче, което пери
крилцата си в продънената вис,
и поздрави те с: – Чик-чирик, Валери! –
да се събудиш праведен и чист,
защо пък не и пухче от глухарче? –
слетяло на девойчиния скут,
на пейката заспало благо старче,
прочело вече своя вестник "Труд",
пчеличката, която кротко каца
в мушкатото на твоя мил съсед,
игла, забита в твърда канаваца
в ревера от шивача – стар естет,
търкулнало се зарче под килима,
което вечно пада на калъч.
Когато утре няма да те има,
ще те допише слънчевият лъч.
16 март 2024 г.
гр. Варна, 12, 25 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
