Jan 23, 2019, 2:05 PM

Когато виното старее

  Poetry
423 1 4

Животът е очакване за радост,

и полет нов за възкресените души.

По-вкусна е горчивата му сладост

щом любовта сърцето оглуши.

 

Не чакай да узрее в чаша виното,

сложи го в бъчва с дъбов аромат.

Да черпи от танините на времето,

а не от сълзите на всеки непознат.

 

Не пий го непроходило, незряло,

когато виното добро е за стареене.

В опушен вкус на карамел лежало,

за тялото е живо вдъхновение. 

 

Изплакната е чашата рожденна.

В поръбени ръкави влизат дните.

От старо вино за любов последна

наздравиците няма да броите.  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Чакърова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...