Dec 2, 2007, 1:50 PM

Когато всичко свършва

  Poetry
765 0 6
Когато сутрин плача,
боли ме (или не).
Щом всеки миг минава,
опомняй се, Сърце!

Когато всичко свършва,
е лесно (или не).
Духът ми се прекършва
от времето на две.

Когато идва краят,
е честно (или не).
Да бягам ли? Не зная...
Моментът ще ме спре.

Когато вечер плача,
ще мине (или не).
Нов ден ще ме прекрачи.
Прощавай пак, Сърце...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...