Кротко вперил поглед в далечината,
във вишката е приседнал часовой.
Гърмят в ушите нотите на тишината.
Приижда вечерният конвой.
По границата е кристално тихо
и пусто като пред буря във нощта.
И в далечината сякаш няма никой,
трепти спокойствието на вечерта.
И грамаден залез към къщи се прибира,
озарява последни часове със своите лъчи,
и луната кротко своите звезди събира
от слънчевите огнени коси. ...