Когато зимата...
Когато зимата е черна,
дантелата в края на дивия ми шал
е безкръвна и оскърбена,
недоочертана е всяка музика,
в мен се превиват, куцукат
поочуканите белези на любовта,
корените на чувствата са травмирани,
нямат криле,
срещата между твоя вятър
и моята мъгла е безумна,
пътят ми - одраскан
от настръхнала черна котка.
Сред лудеещи осезания
не искам да се вписвам,
аз съм търсач на спокойствие
и така са ми дотегнали руини.
Когато зимата е бяла,
всички анаконди са добри,
защото спят,
в душите на Жулиета и Ромео
крещи сладост,
аз залитам от жега,
пленена от талазите на лавините,
дантелата в края на дивия ми шал
е изнежена,
борови иглички играят ръченица,
случаен снежен човек умира от смях.
© Светла All rights reserved.
