Кой?

Comments

• 

  ilkata89 (Илката Илката)

  Много е хубаво.

  2007-09-20T02:55:29+03:00
• 

  Белоснежка (Гергана Шутева)

  Прекрасен стих! Много ми хареса!

  2006-12-18T16:28:18+02:00
• 

  darth^nick (Дарт Ник)

  Аз съм по начало доста мързелив и щом реша да напиша аналитичен отзив за нещо, значи то наистина ми е харесало. Така стана и сега. Извинявам се предварително, че писанието ми ще прилича повече на дисекция, отколкото на отзив, но така се налага поради темпоралната ограниченост на автора.
  Заглавието не е натоварено с позитивна или негативна конотация, то поставя неясен въпрос, по този начин още на паратекстово равнище се създава усещането за обърканост и безпреспективност, което, чрез анафорично повторение на въпросителното местоимение, се превръща в основно за творбата. В първата строфа доминират алогични елементи("пясък" вместо "пръст" и инверсираната конструкция на 3тия и 4тия стих), които подсилват това усещане. Втората строфа е ключ към разбирането на стихотворението, тъй като сравнението е в основата на генеративните функции на художествения текст. Очите са сравнени първо с морето - така човешкия дух е извисен до вечността и нравственото съвършенство; Морето на свой ред лирическият Аз експлицитно представя като "мечта", така имплицира стремежа си към духовна чистота - естествен екзистенциален порив, който се превръча в смисъл на животе на Аз-а. Третата строфа имплицитно въвежда образа на любимата, разкривайки я като недостижима, нереална; в съзнанието на реципиента се създава проспективната визия за разочарованието на Аз-а, с което се срещаме в четвъртата строфа. Любовта е лудост, обсебила човешката душа. Невъзможността за постигане на близост с любимата кара героя да се почувства изоставен, сам в целия свят. Така се поражда спиритуалния кризис на личността, метафорично сравнен с духовната смърт на човека. Смъртта обаче не е край, тя не е лишена от смисъл, дори напротив - смъртта в художествената реалност на произведението има смисъла на катарзис - духовно пречистване, през което Аз-а преминава, за да достигне окончателно до прозрението за истинските екзистенциални стойности, което звучи в поантата на творбата:
  не е важно какво има във джоба ни,
  а само сърцето дали е добро!
  

  2004-02-15T14:09:47+02:00
• 

  Pepina (Пепа Деличева)

  Хареса ми. На места търпи малко оглаждане, но и така е много силно.

  2004-02-08T14:10:28+02:00
• 

  Петър (Петър Карастоянов)

  Благодаря. Ще взема предвид забележките. Радвам се, че ти е харесало.

  2004-02-08T07:38:58+02:00