Apr 12, 2008, 9:03 AM  

Безсмъртниче

  Poetry » Other
887 0 12

Така са го нарекли, че не вехне

и дълги дни издържа без вода.

Лекува много болести човешки

и жълтичко цъфти – като звезда.

 

Защо и ние, хората, не можем

да вземем малко – много да дадем?

Тогава щастието невъзможно

при нас ще спира всеки Божи ден.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Колко кратко и искрено казано!!!И този стих е чудесен!
  • И този е чудесен. И освежаващ
  • На всички - по глътка изворна вода, с благодарност!
  • Извор, който дава чиста и живителна вода! Това си ти, Елица! Поздрав и не се променяй приятелко!
  • Нежен,прекрасен ,бисерен стих!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...