Кой е казал, че е честно
На болката след адовите пещи
вървя към себе си и по-нататък,
но восъкът на траурните свещи
в душата ми оставя отпечтък.
Разпънат до Христос, като Варава,
понесъл грехове за още трима,
към чуждата Итака не отплавах,
а пуснах корени, за да ме има.
И ето ме – човек от плът порочна,
облечен със едничката си риза.
Да бъдат сметките в тефтера точни,
задрасках суетата и капризите.
Останалото в стих ще си призная.
Платеното до капка ще изпия.
Предрешен, или не, отдавна зная:
не дава нищо Бог на вересия.
Вървял по пътища и по пътечки,
от себе си заблудите отърсих:
в ръката на живота всички клечки
повярвайте ми – до една са къси!
© Димитър Никифоров All rights reserved.
