Кой по-стремглав е от потока,
наситил се след дъжд – порой,
препълнил вирове дълбоки,
разлял се в езерен покой?
Кой по-игрив е от листото,
подхванато от летен бриз,
проблеснало като живота,
стопило се като каприз?
Кой по-притеглящ е от пътя,
по който друг не е вървял,
и по-целителен от глътка
за морен пътник окъснял?
И кой е по-нещастен от поета
и по-щастлив от него, взрян
в стиха му лек, където светят
поток, листо и път желан?
23.09.2019
© Мария Димитрова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
