Кой по-стремглав е от потока,
наситил се след дъжд – порой,
препълнил вирове дълбоки,
разлял се в езерен покой?
Кой по-игрив е от листото,
подхванато от летен бриз,
проблеснало като живота,
стопило се като каприз?
Кой по-притеглящ е от пътя,
по който друг не е вървял,
и по-целителен от глътка
за морен пътник окъснял?
И кой е по-нещастен от поета
и по-щастлив от него, взрян
в стиха му лек, където светят
поток, листо и път желан?
23.09.2019
© Мария Димитрова All rights reserved.