Който и да си, човече
КОЙТО И ДА СИ, ЧОВЕЧЕ
... късно снощи без подател писъмце при мен дойде,
кой ли бе ми го изпратил? – не разбрах и откъде,
белокрило – зимно птиче! – долетяло в моя свят,
с топлото „Аз те обичам! ” в плик без марка и печат,
на пробитите фотьойли ме завари този ден –
цяла нощ се чудех – кой ли с обич мислил е за мен,
шепот, или стон в безкрая, болка, стисната във вик? –
ни по почерци гадая! – стар съм за езотерик,
имаш поща! – спря да вика пощальонът вече век,
цял ден сурка си чепика – шапка, чанта и елек,
сякаш че от небесата туй „Обичам те!” слетя? –
топъл вятър без заплата с дъх на пролетни цветя,
и – един от друг далече, в този ненормален свят,
който и да си, човече! – те обичам като брат.
© Валери Станков All rights reserved.
