Коледата невъзможна
Там - някъде, където времето е спряло,
където щастие не съществува,
където може би е закъсняло
или на подлости робува...
Съдбата им чертае път необратим,
за връщане недей помисля.
Те никога не ще да видят свода син,
ала душите като капка ще останат чисти.
Но дали душата ще изтрае
терзанията, безразличието безконечни...
Дали и някой друг ще се разкае
за мъките и нощите им вечни !?
От детското нещастие
по-силна, Боже, болка няма.
Но егоизмът тук е вечното всевластие,
а болката ми става по-голяма...
Още колко - малко им остана,
в края на тунела всеки вижда своя ред.
Всичко ще отмине, ще забрави
този, който каза „всичко е наред"!
Благодаря на Пламен Парнарев, задето засегна тази толкова болезнена тема. Благодаря му, че е човек и не остана със затворени очи там, където трябваше... Надявам се повече хора да се опитат да подобрят живота в домовете за деца. Не се опитвайте да "осъществявате Коледи", а цял един детски живот!http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=86974
© Петя Боянова All rights reserved.
