Nov 23, 2022, 8:12 AM

Коледен подарък

1K 5 9

Коледата си замина и с подарък се сдобих. 
Телескоп получих готин. Бързо, лесно го сглобих.
И нали съм любопитка, нямах аз търпение,
да отправя поглед и към друго измерение. 

 

Гледах към звезди, планети, някакви петна с флора. 
Изненадата голяма криеше се в простора! 
Накъдето да погледна към далечните звезди,
виждах странни извънземни, симпатични и добри!

 

Там далече в небосвода, в тъмен и далечен свят, 
аз видях животни - хора с чуден вид и цвят. 
Черно - бели, жълти, сини и алено - червени, 
по чудати и брадати, ние не сме видели! 

 

Със усмивки на устата на голямата глава, 
странно смешни хора, но със някакви си пипала. 
Тя главата е прозрачна и е сякаш октопод
но харизма страшна дава като карат луноход. 

 

Други странни птици има. Със криле от златен пух. 
Полетът им е вълшебен, сякаш са светлинен дух! 
Те изпращат сърчица, както малките дечица. 
Целувките летят към нас от тяхната "ръчица ". 

 

Ех, какъв подарък дядо Коледа ми е избрал! 
Влюбих се във него! Всеки много би ми завидял! 
Догодина аз ще слушам. Ще чакам за ракета. 
Може да достигна чак и до странната планета! 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кремена Арменчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...