Сняг се сипе на звездички,
като бели коледни парички.
Студ сковава пак земята,
ала топло ми е във душата.
Сгрява пак сърцето звън –
детска песен чувам вън.
Пеят с коледни звънчета,
тропкат в ритъм весели крачета.
Две ръчички под имела
сменят свойте ръкавички
и луната, нежно чело свела,
се оглежда в техните очички.
Грейва Коледна Звезда,
светъл става пак света
и ни дава свойта доброта,
да има мир за нашите деца!
© Катя Вангелова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Оазисче са тези детски стихчета!