Сняг се сипе на звездички,
като бели коледни парички.
Студ сковава пак земята,
ала топло ми е във душата.
Сгрява пак сърцето звън –
детска песен чувам вън.
Пеят с коледни звънчета,
тропкат в ритъм весели крачета.
Две ръчички под имела
сменят свойте ръкавички
и луната, нежно чело свела,
се оглежда в техните очички.
Грейва Коледна Звезда,
светъл става пак света
и ни дава свойта доброта,
да има мир за нашите деца!
© Катя Вангелова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Оазисче са тези детски стихчета!