Сняг се сипе на звездички,
като бели коледни парички.
Студ сковава пак земята,
ала топло ми е във душата.
Сгрява пак сърцето звън –
детска песен чувам вън.
Пеят с коледни звънчета,
тропкат в ритъм весели крачета.
Две ръчички под имела
сменят свойте ръкавички
и луната, нежно чело свела,
се оглежда в техните очички.
Грейва Коледна Звезда,
светъл става пак света
и ни дава свойта доброта,
да има мир за нашите деца!
© Катя Вангелова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Оазисче са тези детски стихчета!