С нашата дружина малка
си направихме пързалка.
Там, на Мимето сред двора,
между два големи бора,
сняг се беше понатрупал.
Ние с Митко - тупа лупа,
от захвърлени дъски
си сковахме нови ски!
А Калинка си хареса
крива, дървена касетка.
Тя ни каза, че Снежанка
е - с палто червено, ярко!
Кучето ни бе Еленче.
Стана котката Джудженце
- Дядо Коледа пристига! -
викна цялата дружина.
-А играчките, къде са?-
Васко важно се намръщи.
Втурна се набързо вътре
и един чувал дотътри.
В него - семки и солети,
вафлички, шишета с кетчуп,
куп бонбони и салфетки,
шапки,шалове... И ето
празникът ни общо взето
се получи под небето.
- Но подарък кой ще дава?-
ревна Гого - Искам мама!
В миг вратата се отвори
и видяхме... чичо Добри.
- Ей сега ще ни накаже! -
казах аз. Побегнах даже!
- Чуйте ме сега, дружина!-
рече той щастлив, усмихнат.
Тук игрите и белите
вие вкупом споделихте.
Затова хапнете сладко!
Аз на Мимето съм татко.
Дядо Коледа обича
всички палави дечица!
© Маргарита Петрова All rights reserved.