16.01.2021 г., 21:18

Коледна пързалка

1.1K 0 6

С нашата дружина малка

си направихме пързалка.

Там, на Мимето сред двора,

между два големи бора,

сняг се беше понатрупал.

Ние с Митко - тупа лупа,

от захвърлени дъски

си сковахме нови ски!

А Калинка си хареса

крива, дървена касетка.

Тя ни каза, че Снежанка 

е - с палто червено, ярко!

Кучето ни бе Еленче.

Стана котката Джудженце

- Дядо Коледа пристига! -

викна цялата дружина.

-А играчките, къде са?-

Васко важно се намръщи.

Втурна се набързо вътре

и един чувал дотътри.

В него - семки и солети,

вафлички, шишета с кетчуп,

куп бонбони и салфетки,

шапки,шалове... И ето

празникът ни общо взето

се получи под небето.

- Но подарък кой ще дава?-

ревна Гого - Искам мама!

В миг вратата се отвори

и видяхме... чичо Добри.

- Ей сега ще ни накаже! -

казах аз. Побегнах даже!

- Чуйте ме сега, дружина!-

рече той щастлив, усмихнат.

Тук игрите и белите

вие вкупом споделихте.

Затова хапнете сладко!

Аз на Мимето съм татко.

Дядо Коледа обича

всички палави дечица!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

15 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...