Колко е повей?!
Колко е повей?
Северняците върлуват – точно по Коледа.
Големия си "пост" ще изгладуват, и
бедняците – точно пред Коледа.
„Добряците” изпълзяват по Коледа –
като раци зимуват – от Коледа до Коледа.
Сакън! – не подавай! – Греха им не удвоявай –
гладно гърло да утоляваш, прощавай –
ще ли себе „добавиш”, ако гърбом го даваш?
(Сакън! ) Душата им ще изкьоравиш!
Да постят!
Милостта ни да „пречистят” до Святата Нощ –
ръката ни – таз "що дарява”, като от ръб на нож,
"любовта" ни – „преносена” тристата дни и отгоре –
да висне – Нафора в елхите ни – отгоре до доле!
До мига на Рождество – Да постят!
И току – Коледа дошло...и отишло –
за най-дългия „пост” да се готвят!
"По Коледа стават чудеса" – може Южняк да задуха –
и в студена одая– нечий дезертирал обяд да почука:
„Изяж ме, сега! От преяла трапеза – Бог ме опазил!
Изяж ме – с коричката дето, по-беден от теб, тук е оставил”
На Коледа вилнее Северняка, (ласката е на Юга).
а може би – Юг носи, длан всяка, опряла се в друга –
и колко е повей?! – да лъхне оня Глад що е в Душата…
и може, може да стори Тази нощ и „Тиха, и Свята”.
Щом тази крехка „ жена” (Вяра се казва)
Бога у всеки, безспирно Го ражда –
много ли огън трябва в една Душа –
Добрина да подклажда – а нея Бог я донажда!
Ренета Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
