Колко много искам да е сън
Колко много искам да е сън
туй, което плъзна по Земята.
Пролет с плахи стъпки броди вън,
кой ще гледа как цъфтят цветята?!
Искам да е сън, кошмарен сън,
нека ме раздира в нощ злокобна.
Нека чувам злостния му звън
от камбана, плачещо-сиротна.
Нека ме обгърне тая злост,
силно да вилнее във ума ми.
Кой жадува за неканен гост,
дето ще отвори тежки рани?
Не, не съм мечтател, но сега
сън ми трябва, истински потребен.
Болката му щях да изтърпя,
ако ще да бъде и последен!
© Данаил Таков All rights reserved.
