Dec 14, 2012, 11:27 AM

Колкото и да боли

  Poetry » Love
1.4K 0 0

С теб имахме това, за което мнозина си мечтаят. 

Но ние не осъзнахме как бавно и сигурно го погубихме. 

Вървяхме един към друг, а пътят ни се оказа безкраен...

Можем да бъдем щастливи, но поотделно.

Това, което ще пазя винаги в сърцето си, са 

Едни очи които ме погледнаха, когато бях невидима, 

едни ръце, които ме прегърнаха, когато най-много имах нужда, 

едно сърце, което ми показа любовта!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тони All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...