Oct 1, 2021, 8:47 AM  

Коловози на сърцето

  Poetry » Other
847 8 19

На първи коловоз се кипри слънце

с две фибички на златния бретон.

Пристига, тръгва или нещо слъгва

и тананика...

сякаш Менделсон?!

 

На втори коловоз Октомври слиза

с препълнен поглед,

вятър в дланите...

На огнени листа е ризата,

избягала от летния колан.

 

А утрото е сприхаво, резливо,

упорства за пореден топъл ден

и още жълто в облака излива,

мърморейки си

 „не, не е студен...“

 

На третия две влакчета се карат

кое да тръгне първо за Бургас

и пуши вече есенната па́ра

... Пардон, но извинете –

Идвам с вас!

 

Какъв Бургас, какви вълни и пясък?! –

цупливо слънце, щипчица тъга,

но след пороя

в целия си блясък

венча Октомври с пищната дъга!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Чакърова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Трака-трак за Бургас... май, че закъснял съм аз и по всичко си личи - слънцето е без лъчи, дъжд ще има вместо птички, а дъгата е за всички.. Роси, благодаря ти Миночка, благодаря, че намина!
  • Много ти е щура гарата, Краси! Предпочитам пътническия пред бързия влак! " Внимание, внимание, от трети коловоз тръгва пътническият влак за Бургас! " 🙂
  • Да, вярно че е неговия сезон - а, сега пък накъде му сочи китката на Меркурий Дени, благодаря ти!
  • Много кефиш. Мен ми липсваше коловоза на ретроградния Меркурий 😂
  • То май и аз съм заседнала там, Пепи

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...