Кому сватба, кому брадва,
точно казано секира.
Луд на шарено се радва.
На кого му се умира?
След изгубените битки,
как ли раждат се герои?
Смелост дави се - на плитко,
лудост плува - сред порои.
Песимистите устати,
бълват лава - вулканична.
Непредречена смъртта ти,
хич не ги приема лично.
И каквото е за всички,
и за теб това ще бъде.
Божия си - волна птичка.
Песента ти е присъда.
Мор, анатема и суша,
но душата ти ще пее.
Който иска нека слуша.
Над страха да се надсмее.
© Надежда Ангелова All rights reserved.