Коне
С въздишка на доволство картините гледам...
Художнико, на конете си дал свобода!
Аз долавям по гърбовете им трепета,
от волния порив… да летят без юзда.
Препускат. Надбягват се сякаш с времето.
Секундите вместо камшици плющят!
И заедно с вятъра, стъпил на стремето,
с копита сребристи простора гребат.
Погледнете очите им… Очи на човек!
Благородство без гордост в топлите ириси,
които излъчват благодарност, копнеж.
Различни по цвят, но еднакво разбиращи.
Стихии! Като дива вълна̀ се надигат,
над мъглите високо, почти до ръба!
Като нас, като хората, зажаднели полѝтат,
неспирни, на свободата чули зова!
Написано по повод предстоящия вернисаж в гр. Кюстендил на тема „Конете като цвят“ и великолепните картини на „Новите майстори“ – талантливи ученици – художници с ръководител и педагог – художникът Евгени Серафимов
© Даниела Виткова All rights reserved.
