Конфиденциално
-
Ако знаех, че стискаш билета,
щях в онези минути на танца
да заровя ръцете си — двете.
Да взривя всяка макова шанца.
Днес да питам ли, колко часът е,
пълноводно-щастлива ли Рейн е?
Да очаквам ли нявга ликът ти
до морето отново да грейне?
Ще познаем ли изгреви млади
и дали ще ни залез целуне?
Ще разлееш ли в струните фадо?
Но не питам. Немее Фортуна.
Вече нищо не губя, защото
всеки ден е еднакво различен.
И дописвам с усмивка писмото
със печат:
До поискване.
Лично.
-
© Станислава All rights reserved.
