Конкурсът
/всяка прилика със случки
и лица е случайна/
В конкурс реших да си премеря
уменията с други хо́ра,
дордето тема си намеря,
видя ми се ега ти зо́ра.
Спретнах си с мерак творбата,
но тогаз, от де да знам,
че постна ли я на „стената“,
ще се случи гаф голям.
Оказа се, било маниашко,
ако спазваш правилата,
важно е да си пълнеж,
да си вътре във играта.
Победителят се знае,
човек е техен, и понеже,
журЕто затуй е там,
другите да ги пореже.
Ала моята персона
по-кисела е от лимона.
Щом отида на концерт,
седна ли на първия ред,
в мигом пълнят се със слюнки,
тромбони, флейти и тромпет.
Може да съм киселяк,
ама па не съм глупак.
Каза́х им „право куме в о́чи“,
и тълпата ме посочи
с пръсти. –Кой си ти бе,
че да съдиш? Има жури!
Мнението отзад си ту́ри!
И започна се една......
кой против е, кой е За.
Правилно ли е, или пък грешно
и ми стана малко тъжно,
а същевременно и смешно.
Авт. Весо: 13.01.2020г.
© Веселин Христов All rights reserved.
И точно тук си права, изкуството е за да провокира, да се коментира, точно в това му е смисъла. Та в този смисъл, аз не карам срещу теб или някой друг, ние се возим в една кола. 
