Aug 16, 2009, 2:57 PM

Конят

  Poetry » Other
1.4K 0 11

Виждал ли си го да тича в изкласилите поля?

Виждал ли си как се радва той на свойта свобода?

Виждал ли си как препуска, мята грива и цвили?

Виждал ли си как мечтае с вятъра да полети?

 

Ала виждал ли си също кон с каруца и товар -

как под плясъка на бича гасне неговата жар.

Да им носи той товара, да го яздят всеки ден,

а накрая, за награда, да живее вечно в плен.

 

Тоз живот не е за него -

той роден е сред полята,

да препуска всеки ден,

да познава свободата.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мелинда Дейвис All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...