Oct 18, 2006, 7:41 PM

Копнеж

  Poetry
793 1 2
                               Копнеж 



Копнея само с теб да бъда,
в прегръдките ти да лежа
и нека времето не мърда
и нищо да не е лъжа.

Копнея аз очите ти да зърна,
да докосна устните ти с плам
и дори за миг да се обърна,
ти още да си там.

Копнея да те виждам сутрин,
да усещам твоите ръце
и казвайки ми нежни думи
да милваш моето лице.

Копнея с теб да бъда на морето,
сред вълните бурни аз да тичам
и ми казва,милото,сърцето
колко силно те обичам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...