блъскаш си главата
в чакмака на въпросите
търсиш истина
но искрите
са злосторници
неусетно ти подпалват плевнята
изгарят в нея
дните и мечтите
и бедите
стават повече
уморяваш се
да гасиш пожарите
и смирен
посядаш си
пред празното огнище
на копнежа
и сбогуваш се
© Валентин Стайков All rights reserved.