Aug 16, 2018, 12:59 AM

Копнежи

  Poetry » Love
539 0 0

Когато дълго чакаш и мълчиш,

главата свеждаш и скърбиш,

във теб заражда се със взрив 

желание да си щастлив.

 

Да дириш пътя си отново,

съдбата да ковеш сурова 

и в зажаднялата душа 

да има място любовта.

 

Да бъдеш истинска жена,

прекрасна, нежна и щастлива,

да чакаш с трепет вечерта,

целувка, чашата пенлива. 

 

Да има смисъл любовта,

не само думи и интриги. 

Да има пърхащи крила 

които да ти дават сили...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Расийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...