May 8, 2008, 3:58 PM

Копнея...

  Poetry » Love
1.4K 0 14
  Копнея...

Копнея да седна

на земята студена

и да плача

като малко дете,

да изплача,

горчиви, сълзите -

без срам,

със глас,

както може само дете...

После като коте

да се сгуша

до сърцето ти

и да заспя,

слушайки го

как тупти...

Копнея да разперя,

свободна

като птица,

сребърни криле,

разчупила окови,

готова за нови,

непознати светове

Да полетя!

А когато се завърна

уморена,

кална,

дори смутена

и заплача

събудена -

приюти ме!

Изтрий очите ми

мокри

и сънени...

Усмихни ми се

с онази усмивка,

която може всичко

да направи красиво!

Чакам те - струна,

готова да засвири

песен любовна

на чучулига...

Приюти ме...

Като коте да заспя

до сърцето ти!

Погали ме...

С изплакнати

от сълзите очи -

копнея...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диа-непокорна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...